Община Велико Търново

 

 

   Село Буковец се намира на 15 километра югозападно от общински център град Велико Търново, на северна ширина 43 градуса и източна дължина 25 градуса. С надморска височина от 350 до 499 метра, територията на селото е 3 квадратни километра, а землището е 8717 квадратни километра, граничещо на север със село Шемшево, с граници местности „Ябълката“, „Градените ниви“, „Чешмата“, „Джевезлика“, „Кошерите“, „Дренито“, със село Леденик и местности „Бейковото“, „Хайдушковото“, „Даямите“, „Караконджовото“, „Исаковото“, „Равнището“, със село Пушево и местности „Драмоскул и Дененища“, на изток с град Дебелец и местност „Ябълката“, на юг със село Длъгня, Община Велико Търново, с граници „Орман козу“, „Гредица“, „Страната“, със село Керека, Община Дряново и местности „Русе“, „Параката“, „Камъка“, на запад с местности „Кръста“, „Долни мараши“, „Диненища“.

Населението на село Буковец се състои от 73 души, от които с постоянно местожителство са 29 души, а без адресна регистрация са 25 души. Пощенският код на населеното място е 5063, а телефонния код е 06123.

 

 

Село Буковец е възникналo преди повече от 500 години. По летописни данни на територията на църковният храм „Св. Троица“, след големи на времето наводнения, българи, предимно от дряновско се преселват в района и създават селото, като му дават настоящото име от заобикалящите го букови гори. Същите в последствие изчезват и са заменени от меше, цер и др.

През 1847 година е построена църквата „Св. Троица“ и осветена от гръцки владика, който е държал поучителна реч. Не се знае има ли султански ферман или друг документ, който разрешава строителството на храма. Основните дарители за построяването му са Колю Тутов, Доси Рашков и други по-заможни съселяни.

През 1918 година е основано читалище „Развитие“ с театрален салон за 50 броя седящи места. На втория етаж се е помещавало местното основно училище с 2 класни стаи, понастоящем кметско наместничество село Буковец. Училището е съществувало до 1960 година.

Тук през 1926 година е създадена първата ножарска работилница от Рачо Стефанов и Ганьо Рашков, която по-късно прераства във фабрика, работеща до 1998 година, която е и предшественик на ножарската фабрика „Терма“ – град Велико Търново.

 

 

В района на село Буковец не съществуват големи природни забележителности, но селото може да се похвали с вековни дъбови дървета, маркирани и защитени от закона. Съвместно с ТД „Трапезица“ – град Велико Търново има създадени 2 екопътеки в землището на селото, като едната минава през местност „Драмускул“ и навлиза в землището на село Пушево, където най-голямата атракция са пушевските „Кактуси“. В село Буковец се предлагат 3 броя къщи за гости, предпочитащи селския туризъм.

 

Традиционен празник за селото е честването на „Трифон Зарезан“. На този ден по-младите се обличат в народни носии, засвирва музиката, удря тъпана и хората се събират пред кметството. От там под звуците на музиката, предвождани от „Царя“ на лозето се отправят към лозята, всеки зарязва, полива с вино и нарича за берекет след което започва самото веселие. При приключване на ритуала в лозята хората с музика и танци начело с царя се отправят обратно към селото. От всяка къща се вади за почерпка вино и мезе, кой каквото има и така докато се обиколи цялото село – до свечеряване. След кратка почивка веселбата продължава в читалището с т.н. вечеринка.

Друг празник, макар и позабравен е храмовият, който се чества на „СВ. ДУХ“ или още „ПЕТДЕСЯТНИЦА“. Дошло е времето същият да бъде възроден. Характерен местен продукт е „Дърпана баница“, предпочитана от млади и възрастни.

Макар читалище „Развитие“ да е създадено преди близо 100 години, в момента в него не се извършва дейност – поради обезлюдяване на селото и възрастовата граница на населението. Младото поколение започва да се завръща и изявява силно желание за развитие на културно масова дейност, с което ще се възродят някои позабравени обичаи.