13.06.2023 12:30

1600 изпълнители от четири държави пристигат за Петропавловския фолклорен събор край Велико Търново

Фестивалът на народната музика е на 24 и 25 юни

1600 изпълнители от България, Полша, Турция и Грузия пристигат за Петропавловския фолклорен събор, който ще се проведе на 24 и 25 юни до манастира „Св. св. Петър и Павел“ над Лясковец. Настоящето издание на фестивала на народната музика бележи и 30-годишнината от неговото създаване, обявиха на пресконференция заместник-кметът на Велико Търново Нейко Генчев, кметът на Лясковец Ивелина Гецова и заместник-кметът на Горна Оряховица Григор Минков. Трите общини са организатори на събитието и на ротационен принцип разменят домакинството си на събора, тази година е ред на Лясковец.
В двата фестивални дни публиката ще се докосне до богатството на българската народна музика, танц и песен от всички фолклорни области, пресъздадени ще бъдат и старинни обичаи, запазени през вековете. Жури с председател акад. Крум Георгиев ще оценява изпълненията, три са големите награди – на общините организатори.
Най-младият участник е на 5 години, а най-възрастният пазител на фолклора тази година ще празнува 90-я си рожден ден.

Петрпавловският събор се утвърди като фолклорен фестивал от национално значение и неслучайно е наричан „Малката Копривщица“, коментира Нейко Генчев. Събитието вече има нов сайт и Фейсбук страница, където ще бъде публикувана цялата програма на гостуващите състави и певци. 


През 1993 г. общините Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец поставят началото на Петропавловския събор на народното творчество, с участието на фолклорни колективи от всички етнографски области на България. Провежда се всяка нечетна година, в навечерието на Петровден, в околностите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“, намиращ се над град Лясковец.
Националният Петропавловски събор се осъществява под егидата на кметовете на Общините Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец.
Повече от три десетилетия Националният Петропавловски събор заема значимо място в духовния живот на хората от региона и страната. Хилядите участници и многобройните зрители, директните предавания по Българското национално радио, както и присъствието на най-добрите фолклорни специалисти от България, нарекоха Националния Петропавловски събор на народното творчество - „Малката Копривщица“.
Националният Петропавловски събор на народното творчество има следните цели:
утвърждаване присъствието на фолклорното танцово, словесно и музикално-песенно богатство в съвременния живот;
предоставяне възможност на многобройните колективи да получат обществено признание и да докажат, че и днес фолклорът е неизменна съкровищница на морални ценности, съхранени от предците ни;
провеждането на събора в навечерието на храмовия празник на манастира цели да утвърди ролята на източно-православната църква в съвременния живот за приобщаване на българина към изконните християнски добродетели.
Ансамблите и изпълнителите, желаещи да участват във фестивала, подават заявка по формуляри и в срок, предварително одобрени и разпространени от Организационния комитет.
XVІІ –то издание на Национален Петропавловски събор на народното творчество ще се проведе на 24 и 25 юни 2023 г., на открита сцена в околностите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“, намиращ се над град Лясковец.
В Националния Петропавловски събор на народното творчество могат да участват любителски колективи и индивидуални изпълнители в автентичен, обработен, танцов  и словесен фолклор. Няма възрастови ограничения.
Ансамблите и изпълнителите, желаещи да участват в Националния Петропавловски събор, подават заявка по формуляри и в срок, предварително одобрени и разпространени от Организационния комитет.
Националният Петропавловски събор на народното творчество има конкурсен характер.
В Националния Петропавловски събор на народното творчество се отличават лауреати във всеки едни от отделните жанрове:
  • народни ансамбли (хор, оркестър и танцьори)
  • народни хорове за обработен фолклор
  • танцови колективи
  • групи за изворен фолклор:
  • певчески
  • за обичаи 
  • индивидуални изпълнители (сола и дуети):
  • инструменталисти
  • певци
  • разказвачи
  • танцови фолклорни клубове
Наградите на лауреатите са парични, в размер на 150 лв., диплом и плакет.
Връчват се и специални парични награди на кметовете на трите общини по 250 лв., плакет и диплом (от всяка община).
Професионалното жури определя лауреатите в отделните жанрове. В журито на Националния Петропавловски събор на народното творчество, съобразно отделните жанрове са включени утвърдени професионалисти музикален фолклорист, хореограф и етнограф.

Академик Крум Георгиев

Академик Крум Георгиев завършва оперно пеене в Софийската музикална академия. Близо 60 години е отдаден на запазването и разпространението на българското фолклорно богатство. Носител на званието "Почетен гражданин на Стара Загора". Автор на десетки песни и обработки, както и на 5 стихосбирки за деца. Председател на Народно читалище "Николай Лилиев" – Стара Загора. 
Академик Крум Георгиев е член на Международната Академия за традиционно изкуство, носител на световен Оскар за фолклор, на огърлието "Златен век" на Министерството на културата, на "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци и стотици други отличия от страната и чужбина. Той е в основата на това в големи градове да бъдат създадени нови празници. 
Инициатор за създаването на фолклорни фестивали в България - традиционните кукерски игри в Ямболско, които се преместили от село Веселиново в областния град Ямбол и така се родил днешният празник "Кукерландия" през януари. В Стара Загора вече е традиционен Фестивалът на маскарадните игри в навечерието на Сирни заговезни, а в курорта Старозагорски минерални бани всяка година се провежда тракийския събор "Богородична стъпка". 

Професор д-р Мария Иванова

Професор д-р Мария Иванова е преподавател по етнология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на редица изследвания за традиционната народна култура на българите и останалите балкански народи. Сред тях се открояват нейните публикации върху сватбените обичаи и обреди, които се отличават с изключително регионално и локално богатство. Обредните сватбени песни, както и традиционното празнично облекло са неделима част и от изследванията на българския фолклор, представен от песенното и танцовото изкуство на българския народ. 
Друга част от публикациите на проф. Иванова са посветени на традиционните обичаи и обреди, които придружават годишния календарен цикъл – Сирни Заговезни, Тодоровден, Лазаровден, Великден, Петковден и други. При тяхното изследване акцентът е поставен върху празничния живот на селищната общност, който осигурява здраве, плодородие и добруване за хората. Специално място заемат и родовите обичаи и обреди на българите, които целят опазването на родовото единство, на нивите и добитъка от природни бедствия и болести.
Проф. Мария Иванова е автор на монографиите „Родството по сватовство у българите“ и „Традиционната народна култура на балканските народи“.

Професор д-р Елена Кутева

Професор д-р Елена Кутева е дъщеря на легендарния композитор и диригент Филип Кутев. Професор Кутева е заместник директор на хора, който носи името на баща ѝ. Тя избира да се отдаде на каузата за развитието на българската култура и популяризирането на българския фолклор, започната от нейния баща. Още от момента, в който тя поема ръководството на Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" през 1994 г., възприема като своя мисия това да поддържа жива традицията на българския фолклор, но и да осъвременява изкуството, което те създават. 
Научната й кариера започва през 1989 г., когато получава образователна и научна степен „доктор” в областта „Теория на музиката”. Професионалният й път преминава изцяло в сферата на българския фолклор и неговото изучаване и популяризиране. Под нейно ръководство се обучават и десетки дипломанти и докторанти по теория на музиката. Научните й трудове обхващат десетки статии, студии и монография в областта на музикалната теория. Автор е на аранжиментите на множество народни песни.

Професор д-р Даниела Дженева

Професор д-р Даниела Дженева е български хореограф, преподавател в   АМТИИ - Пловдив. Заема длъжностите заместник-ректор на АМТИИ, главен художествен ръководител и хореограф на Фолклорен ансамбъл „Тракия“.

Професор Дженева е дъщеря на професор Кирил Дженев (основател и пръв директор на ФА „Тракия“, професор в АМТИ). Още от дете тя възприема любовта към народното танцово изкуство като естествена необходимост.

От 1978 година, успоредно със следването си, започва работа като артист-балетист в Държавния фолклорен ансамбъл „Тракия“, Пловдив.  
Активно се включва в групи за теренно проучване на фолклорни танцови обичаи.  През 1982 завършва висше образование в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив - специалност „Хореографска режисура“.

От 1988 година е преподавател в Академията за музикално и танцово изкуство. През 1995 година започва работа по съвместителство в ансамбъл „Тракия“ – първоначално като хореограф, а от 1997 година като главен художествен ръководител и директор. През 1999 година е избрана за ръководител на катедра „Хореография“ в Академията.

С ансамбъл „Тракия“ Даниела Дженева е осъществила над 2000 концерта над 50 страни по света. Осъществила е и множество записи за редица телевизионни компании.

Носител е на призовете „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци през 2000 и 2004 г. както и на Награда „Пловдив" през 2004 г.

Мария Градешлиева

Мария Градешлиева е директор на НУФИ „Филип Кутев” – Котел. Родена е в град Ямбол. Завършва средното си образование в СМУ „Филип Кутев” гр. Котел, през 1982 г. Висше образование със специалност музикална педагогика, завършва през 1989 г. във ВМПИ гр. Пловдив.
От 1982 г. до 1997 г. е преподавател по тамбура и методика в НУФИ „Филип Кутев” гр. Котел. В различни периоди е оглавявала Методическо обединение „Тамбура".
От 1993 г. до 1997 г. е хоноруван асистент по тамбура и методика в ШУ „Епископ Константин Преславски".
Завършва „Право" в Юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" през 2009 г. От месец септември 2010 г. е правоспособен юрист, степен магистър.
Номинирана е като една от 1000 успели жени-ръководители в света, справили се в нестандартни условия с управлението на ведомството си./2005г./
Присъдена й е национална награда „Кристална лира” за успешен мениджмънт в художествено-творческата и концертна дейност на училището./2015г./
Удостоена е с почетен знак „Златен век" – печат на Цар Симеон Велики и Грамота от Министерство на Културата за принос в развитието на българската култура./2017г./

Тази година за всички гости и участници в Национален Петропавловски събор на народното творчество, организаторите са подготвили  концертна  програма  с  участието на:   четири  международни  танцови  състави и възпитаниците  от  национално  училище за  фолклорни  изкуства „Филип  Кутев“ гр. Котел

 

 
© 2024 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.