09.02.2017 15:30

120 години от рождението на Васил Иваноф - „Пикасо на керамиката“

Бележит творец- авангардист останал близо 50 години след смъртта си непознат в родината си, скулпторът и майстор на художествената керамика Васил Иваноф (1897-1973 г.) е световно признат творец.
Васил Иваноф Василеф е роден на 10 февруари 1897 година в гр. Велико Търново в семейството на Мария Койчева и военният музикант Иван Иванов. Брат му Сава Иванов (1896 – 1976 г.) става художник - живописец, той рисува основно пейзажи. Картините му са част от колекциите на Националната художествена галерия в София.
Средното си образование Васил Иваноф завършва в Търново, а след преместването на семейството му във Варна, се записва да учи тук изобразително изкуство. През 1917 година е мобилизиран и прекъсва обучението си в Университета. Служи като подофицер по време на Първата световна война.
През 1922 г. жаждата за нови хоризонти кара Васил Иваноф да напусне България и да се установи в Париж. Като емигрант в началото животът му е труден, свързан с много работа и лишения. По-късно работи в Южна Франция, където среща бъдещата си съпруга – Хенриете Мозер. През 1930 г. Иваноф получава френско гражданство, а през следващите десет години следва в местните академии живопис и театрален дизайн.
Васил Иваноф се среща с известния фотограф Филип Халсман. Пред неговия обектив застават най-великите личности от първата половина на ХХ – век. Халсман е личен приятел на Алберт Айнщайн той прави прочутата снимка на Айнщайн с изплезения език. Халсман работи за сп. "Вог", правил е портрети на Андре Малро, Пол Валери, Марк Шагал, Льо Корбюзие, по-късно снима Дали, Мерилин Монро. Халсман е впечатлен от интелекта и голямата любознателност на българина.
Друг повратен момент в личния живот на Васил Иваноф е през 1943 г., когато среща студентката по право Дениз Ру. Така започва тяхната дълга връзка, в която творчество и личен живот са неразривно свързани.
Третата му важна „среща” е с книга, буквално преобърнала живота и заниманията му. През 1945 година в една малка книжарница намира произведението на английския керамик Уилям Лий “Керамичното изкуство”. Това е и срещата му със съдбата, променила коренно дотогавашното му битие.
Дениз Ру работи като сътрудничка в ЮНЕСКО и през 60-те година на ХХ в. успява да организира съвместното им пътуване, при което Иваноф посещава след близо 40 годишно отсъствие родната си България и родното Велико Търново.
Васил Иваноф умира в Париж на 15 юни 1973 година. В последните си дни споделя, че когато отиде при ангелите, ще ги научи как да укротяват огъня. Урната с неговия прах е погребана в малката поляна пред къщата – музей в градчето Ла Борн, Франция.
Приживе той има 19 самостоятелни и смесени изложби на Есенния салон и в Музея за модерно изкуство в Париж; в Амстердам; Рио де Женейро, в Ла Борн и в един от най-романтичните френски замъци - "Кулан".
Днес, нареченият от критиците “гордия самотник” Васил Иваноф е считан за една от най-значимите фигури в съвременната керамика. Креативността на неговите кървавочервени емайли е моментално разпознаваема. Маркираща фигура в историята на изкуството на XX век, той е считан за първия експресионист в керамиката. Наричат го дори Пикасо на керамиката.”
Днес нареченият от критиците "гордия самотник" Васил Иваноф е считан за една от най-значимите фигури в съвременната керамика. Креативността на неговите кървавочервени емайли е моментално разпознаваема. Маркираща фигура в историята на изкуството на ХХ век, той е считан за първия експресионист в керамиката. Наричат го „Пикасо на керамиката“.

 

 
© 2024 Община Велико Търново. Условия за поверителност. Условия за ползване.