Неолитно укрепено селище от новокаменната епоха (5900- 5100 г.пр.н.е.). Общата площ на селището е около 200 дка, а дебелината на културните пластове на места достига до 4.5 m. Селището е най-голямото проучвано досега в Долния басейн на река Дунав. Регистрирани са 11 строителни хоризонта от пет фази. Статиграфията, периодизацията и хронологията на селищната могила има същото значение за неолита на Долния Дунав, както онези на неолитната селищна могила при село Караново за Тракия.
В североизточната част на селището е разкрита отбранителна система от ров, вал и палисада. Следи от отбранителни съоръжения са регистрирани и към запад, откъдето липсва природна защитеност с овраг или поток. Палисадата е била изградена от дървени греди с диаметър от 0.15 до 0.20 m. Улиците в селището са ориентирани точно в посоките на света.
Овчаров, Т. Старините във Великотърновска община. В. Търново, 2006 г.